Световният океан абсорбира голям процент от въглеродния диоксид в атмосферата, който влияе на всички ракообразни форми на живот. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Георги Стефанов, експерт „Политика и климатични промени” във WWF-България. Той обясни, че това става като фитопланктонът чрез процеса фотосинтеза улавя от атмосферата въглеродния диоксид и отделя кислород, но всъщност този въглероден диоксид повишава съдържанието на въглерод във водата, който повишава общата киселинност на водата и влияе на всички ракообразни форми на живот в океана, защото тази киселинност разгражда и отслабва техните черупки. „Това означава, че повишеното съдържание на въглерод в черупките отслабва техните функции и те стават по-уязвими”, добави Стефанов. „Ставаме свидетели на това как екосистемите към нашия период на обитаване на планетата са се адаптирали към едни средни норми на съдържание на въглероден диоксид в океана и в атмосферата и всяка една малка промяна на температура и съдържанието на тези газове започва да влияе негативно и довежда тези видове до условия на затрудняване на тяхното размножаване и ежедневно преживяване”, каза още той. „Това води до заключението, че тези видове до голяма степен са засегнати и затова някои от прогнозите на учените казват, че ¾ от обитателите на морския свят, обитаващи нашата планета могат да бъдат силно засегнати и дори да изчезнат поради изменението на климата. Фактор, който на този етап човекът не разглежда детайлно, защото основно фокусът пада върху хората като засегната страна и най-вече на разходите, които плащаме, вследствие на увеличилите се екстремни проявления на времето” разказа Стефанов. Той даде и друг пример - от западните брегове на САЩ, вследствие на намаляване на хранителните запаси във водата, във връзка с промяната в морските течения, доста от местните видовете риби, обитаващи тези води вече не разполагат с достатъчно храна и техният брой намалява. „Някои от тези риби са много важни, защото се хранят и с водорасли. Когато обаче рибите намалеят, един конкретен вид водорасло претърпява бум в развитието си, и в резултат на този бум, то поглъща кислорода от водата и ставаме свидетели на огромни територии, които са като пустини, обитавани само от един вид водорасло без други представители от тези екосистеми, основно заради изчерпения кислород. В следствие на липсата на кислород умират всички останали видове от заобикалящата ги водна екосистема, просто защото без кислород във водата те не могат да съществуват”, разказа Георги Стефанов. По думите му, тези взаимовръзки между видове, обитаващи едни или други типове екосистеми, показват целостта на този проблем и необходимостта да се мисли цялостно, а не частично. „Точно за това изменението на климата изисква толкова много усилия и към днешна дата няма друг такъв глобален проблем, който да касае всички хора, всички нации, всички континенти и всички видове и екосистеми. Това е и разковничето на въпроса и затова и решението е толкова трудно. Ако ние не успеем да сформираме общ подход за решаване на проблема, почти сигурно е, че ще се провалим, а това основно означава, че много от познатите ни видове ще изчезнат, като човешкият вид също не е предпазен от този риск”, категоричен е Стефанов