- 1979г.: СМО организира Първата световна климатична конференция (СКК-1).
- 1988г.: СМО и Програмата на ООН за околна среда създават Междуправителствената група от експерти по изменение на климата (IPCC).
- 1990г.: Излиза Първият доклад за оценка на промените в климата на IPCC.
- 1990г.: СМО организира Втората световна климатична конференция (СКК-2).
- 1992г.: Провежда се Конференцията на ООН по околна среда и развитие в Рио де Жанейро, по време на която е подписана Рамковата Конвенция на ООН за изменението на климата (РКОНИК), влязла в сила през 1994г.
- 1995г.: Провежда се Първата сесия на Конференцията на страните (COP-1) по РКОНИК.
- 1997г.: Подписва се Протоколът от Киото, който влиза в сила през 2005г.
- 2003г.: Директива 2003/87/ЕС въвежда Европейска схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове, която влиза в сила за България като член на ЕС от 01.01.2007г.
- 2007г.: Излиза Четвъртият доклад за оценка на промените в климата на IPCC.
- 2008г.: Приема се политика на ЕС – пакет „Енергетика и климат“, основана на следните цели:
- намаляване на емисиите на ПГ до 2020г. най-малко с 20 % в сравнение с 1990г.;
- намаляване с 20 % на потреблението на енергия спрямо предвижданията за 2020г.;
- увеличаване до 20 % на дела на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в общото енергийно потребление на ЕС до 2020г. ( за България националната цел е от 16 %);
- задължителен за всички държави членки минимум от 10 % дял на биогоривата спрямо цялостното потребление на бензин и дизелови горива за транспорта до 2020г.
- 2009г.: СМО организира Третата световна климатична конференция (СКК-3).
- 2009г.: Провежда се 15-та сесия на Конференцията на страните (COP-15) по РКОНИК.От 7 до 18 декември 2009г. в датската столица се състоя поредната, 15та, сесия на Конференцията на страните (COP-15) по РКОНИК, в която взеха участие делегации от 192 държави - страни по Конвенцията, международни правителствени и неправителствени организации, граждански движения. Основна цел на тази сесия бе постигане на обща позиция за справяне с климатичните промени и по-точно за ограничаване покачването на глобалната температура до не повече от 2 градуса в сравнение с доиндустриалните стойности. Постигането на международно споразумение за периода след 2012г. е наложително поради изтичането на договореното по Протокола от Киото, а също поради все по-ясната необходимост от реални резултати от предприеманите действия с отчитане на темповете и проявите на промени в климата, особено на неблагоприятните такива.
Оценките за резултатите от COP-15 са противоречиви, като дори и положителните са твърде общи, за да може да се каже, че е била успешна. Подписаният в Копенхаген документ („Copenhagen Accord”) на практика не е законов акт и всъщност представлява договореност между САЩ и големите развиващи се страни. Европейският съюз като цяло не успя да осъществи роля на катализатор за постигане на договореност за по-амбициозни цели след 2012г.
| 
