• От края на 1970-те се наблюдава тенденция към затопляне.
• През втората половина на XX-ти в. зимите са по-меки.
• 18 от последните 21 години след 1989г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961 - 1990г.
• Средната годишна температура през 2009г. е с 1,2°C над климатичната норма. Това е поредната 12-та година с температури по-високи от обичайните за страната.
• Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и последните две десетилетия на XX-ти век. Най-значителните суши са били през 1945 и 2000г.
• Валежите показват тенденция към спадане в края на миналото столетие.
• След средата на 1990-те години годишните валежи показват тенденция към повишение в повечето райони на страната.

Аномалии на температурата на въздуха в България спрямо периода 1961-1990г.

Аномалии на годишните валежи в България спрямо периода 1961-1990г.

• През последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления:
  • Има значително увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 мм - с около 30% за периода 19912007г. спрямо базисния перид 1961-1990 г.
  • Въпреки намалението на броя на станциите, в периода 1991-2007г. се наблюдава увеличение на регистрираните в метеорологичната мрежа случаи с проливни валежи.
  • През последните години има тенденция към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен тип конвективна облачност с валежи от дъжд, гръмотевични  бури и понякога с валежи от град през зимни месеци като януари и февруари. o Наблюдава се увеличена честота на средния брой дни с гръмотевични бури и градушки в по-хладни десетдневия през април и септември през периода 1991-2006г. спрямо същите за базисния период 1961-1990г.
• Годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха намалява – минималната температура се повишава по-бързо от максималната;
• Дебелината на снежната покривка показва тенденция към намаление в края на миналия век.
• Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина.
• Съществува тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата в резултат на повишения разход на вода, която се изпарява от повърхността на почвата и посредством транспирацията на растителността.
• В някои райони агрометеорологичните условия предизвикват намаление на продължителността на реалния вегетационен период до и под 90 дни - това са Добруджа и южната част на Северозападна България в зоната на Предбалкана и на Казанлъшкото поле.
• Данните от фенологичните наблюдения показват изпреварване в развитието със 7-15 дни в различните климатични райони, което недвусмислено свидетелства за затопляне на климата през последните 30 години в сравнение с предишни периоди на оценка.

Съотношения на средния брой дни с валеж над 60 мм/24ч за периода 1991-2007г. и от базисния период (1961-1990г.) за шестте административни  региона, на които е разделена България

Изменение с времето на годишния брой на случаите с денонощни суми на валежа над 100 мм/24ч , за периода 1961-2007г.; тенденция,  червена линия; брой станции от метеорологичната мрежа - в бежова линия.

Изменение в продължителността на междуфазните периоди (Δ,  дни) във фенологичното развитие на различни типове растителност през 1971-2005г. в сравнение с 1961-1975г.

Пространствено разпределние на районите със скъсен реален вегетационен период поради недостиг на влага в почвата през периода 1971-2000г.

Фенологичните явления, т.е. редуването на процесите на развитие при различни едногодишни и многогодишни организми на флората и фауната са естествен индикатор на промените на климата. Агрометеорологичната практика включва фенологични наблюдения на различни селскостопански, горски и диворастящи видове. С висока степен на сигурност може да се твърди, че фенологичните явления са прецизен индикатор за измененията на климата. В основата на това твърдение е схващането, че при развитието си растенията преминават от една фаза в друга в резултат на достигането на определени температурни суми.