Представителите на 195 държави обмислят историческо споразумение за глобалния климат, след като домакинът Франция публикува окончателен вариант на проектоспоразумението, което министрите внимателно да прегледат и да приемат, предава AFP.
Ето ги ключовите точки от предстоящото Парижко споразумение:
Документът определя климатичните промени като „спешна и вероятно необратима заплаха за човешките общества и планетата“. Той посочва „със загриженост“, че съществуващите ангажименти на държавите да ограничат емисиите на парниковите газове няма да успеят да постигнат целите за овладяване на глобалното затопляне. Целта е да бъде овладяно нивото на глобалното затопляне „достатъчно под“ 2 градуса Целзий в сравнение с това преди Индустриалната революция, ако е възможно на равнището от 1,5 C.
С подписването на споразумението, светът ще започне „рязко редуциране“ на парниковите емисии. До втората половина на нашия век, трябва да се намери баланс между емисиите от човешката дейност като добиване на енергия и селско стопанство, и природния и технологичен капацитет да бъдат абсорбирани въглеродните замърсители – гори и инсталации за преработка.
За разлика от предишните чернови, текстът не посочва конкретни дати и избягва терминът „въглероден неутралитет“, който срещна силна опозиция от страна на най-големите производители на изкопаеми горива като Саудитска Арабия.
Развитите страни, които са замърсявали за най-дълъг период от време, ще поемат по-голямата част от бремето върху себе си, като въведат „абсолютни“ ограничения на емисиите. Развиващите се държави, които все още трябва да горят въглища и петрол, за да осигуряват енергия за тяхното увеличаващо се население, са окуражавани да положат повече усилия и да „преминат след време“ към ограниченията. От богатите държави се иска да окажат подкрепа за развиващите се страни, въвеждащи ограничения на емисиите.
През 2018, две години след като споразумението влезе в сила, държавите ще оценят общият ефект от действията си върху глобалното затопляне. Те ще преоценят своите планове за ограничаване на въглеродните емисии през 2020 година. 
Някои държави са определили срок за постигане на първите си цели до 2025, други до 2030 година. След като споразумението влезе в сила, общият ефект от усилията на страните ще бъде преразглеждан на интервали от пет години, започващи през 2023.
Развитите страни „ще осигурят“ финансирането, за да помогнат на развиващите се да осъществят скъпото преминаване към зелена енергия и да усилят своите защити срещу ефектите от климатичните промени като бури и засушаване. Финансирането трябва да е постоянно, и богатите страни трябва да докладват на всеки две години за финансовото си състояние.
Обещаните от богатите държави 100 милиарда долара на година са преместени от основната част на споразумението, която ще има правна сила, в отделна незадължителна секция. Документът определя тези 100 милиарда на година като „база“. Тази сума ще бъде преразгледана през 2025 година.