Когато говорим за количества емисии, влияещи върху изменението на климата и покачването на глобалните температури, ние говорим за парникови газове, защото списъкът не свършва само с въглеродния диоксид и с метана, има и други газове. Това каза в интервю за Агенция „Фокус”  Георги Стефанов, експерт „Политика и климатични промени” във WWF-България. Той обясни, че метанът и въглеродният диоксид в най-голяма степен имат и природен характер и точно затова учените ги разглеждат като най-рискови, и оценката на това колко допринася различният парников газ към общата сметка показва, че рискът от силно увеличаване на отделените естествени емисии на метан в голяма степен е висок. „Конкретно учените имат преди всичко предвид вечно замръзнала почва след 60-я паралел в северните части на Северното полукълбо – това са вечно замръзналите и неформиралите се почви и земи на Америка, Европа и Азия, така наречения пермафрост”, каза той. „Оказва се, че с покачването на глобалните температури, тази вечно замръзнала почва започва да се разтопява в един по-долен слой на своята покривка, която е богато снабдена с метан.

   Той много лесно се отделя в атмосферата, защото на практика пермафростът представлява органика, замръзнала преди милиони години и съответно процесите на разлагане са спрели”, добави още Стефанов. „Рискът според учените е, че в атмосферата е възможно да се отделят огромни количества метан, които да доведат до бързо и рязко покачване на глобалните температури, и то сериозно покачване”, заяви той. По думите на Стефанов, има научни доклади, според които това леко поетапно покачване на средната глобална температура към момента с около 0,6 до 0,8 градуса изиграва много лоша шега, защото в северните ширини покачването на средната температура вече достига между 5 и 7 градуса. „Тоест ние, когато говорим за изменение на климата и глобално затопляне, визираме средната глобална температура, но ако видим какво се случва в северните ширини, там климатът рязко се е променил последните няколко десетилетия и е станало доста по-топло, зимата идва с няколко седмици по-късно и вече е с няколко седмици по-кратка. Поради това количествата метан, които се отделят от този вечно замръзнал почвен слой, представляват един много голям рисков фактор за цялата планета, ако допуснем това да се случи”, обясни той. „Всички научни компютърни модели, които предвиждат какво ще се случи като въздействие на непрекъснато увеличаващи се количества на емисии и парникови газове, дават стабилност за бавно и постепенно покачване на температурата до един момент, в който започва усилено отделяне на метан, и за кратък период глобалната температура е възможно рязко да се повиши заради тези метанови емисии от вечно замръзналата почва. Това само по себе си представлява риск, който в момента се случва, но не така усилено, че да има рязко покачване на температурата за много кратък период”, каза Георги Стефанов.