Фермерът Магнус Бенгтсон, собственик на биологична птицеферма в Скане, Швеция, потърси начин да даде свой принос в борбата с климатичните промени.

"Управлението на плевелите и вредителите с по-благоприятни за климата методи е предизвикателство, което се отплаща", смята стопанинът.

"Цялото земеделие засяга природата, така че мисля, че трябва да работя заедно с нея, а не срещу нея. Работейки с природата, аз помагам за намаляване на емисиите на парникови газове, като в същото време намалявам икономическите разходи", обяснява Бенгтсон.

Той стопанисва своята птицеферма от 1998 г. досега. Разполага с 90 хектара гори и 130 хектара ниви, където отглежда култури предимно за храна на пилетата. Неговата ферма е едно от 12-те биологични стопанства, които участват в европейския проект SOLMACC, който използва съфинансиране от програмата LIFE на ЕС.Този проект има за цел да покаже кои земеделски практики могат да помогнат за борбата с изменението на климата, като в същото време поддържат икономически изгодни  стопански операции. Участващите земеделски производители прилагат редица практики - оптимизирана обработка на почвата и сеитбообръщението, рециклиране на хранителните вещества в стопанствата и агролесовъдство.
 
Бенгтсон се опитва да намери алтернативни, по-благоприятни за климата решения например в борбата с плевелите. По проекта SOLMACC той намалява обработването на почвата и отглеждането на покривни култури. 
 
"Аз съм биологичен фермер и нямам на разположение инструмент като химическите пестициди. Така става още по-трудно да се откажете от дълбоката оран, тъй като тя помага в контрола върху плевелите ", казва Бенгтсон, пише ec.europa.eu.
 
В практиката си той залага на нещо друго. "Отглеждането на силна и здрава реколта е най-добрата форма на борба с плевелите, тъй като културата може да потисне плевелите. Освен това, колкото по-малко движим почвата, толкова по-малко я активираме", обяснява фермерът.

Почвата в района е средно тежка, глинеста. Бенгтсон спира да оре през есента. Вместо това, той обработва почвата срещу плевели с инструмент за рязане на корени и след това сее репички като междинна култура. Репичките раемат полето през зимата, задържат азота, а корените им подготвят почвата за пролетта. 
 
През пролетта фермерът повторно използва култиватора и след това направо сее в почвата. "Засега изглежда, че получавам същите добиви, както по-рано с есенната оран", споделя Бенгтсон. По думите му, когато не оре, спестява около 100 евро на хектар от гориво.
 
Друг метод, използван от Бенгтсон в проекта, е съчетаването на дървета и храсти с обработваеми култури и паша за животни в едно цяло като система. Агролесовъдните системи имат голям потенциал за намаляване на въглеродните емисии, като в същото време могат да защитят почвата от ерозия и да увеличат биоразнообразието. 
 
"Засадихме живи плетове и дървесни пояси, за да помогнем за улавянето на въглерода. Също така използвам част от дървесната биомаса за отопление, като по този начин замествам изкопаемите горива", казва фермерът.
Агроиновации
 
Проектът SOLMACC ще завърши в края на 2018 г. Прогнозите са оптимистични. Очаква се предложените решения да окажат положително влияние върху борбата с климатичните промени, като в същото време са икономически изгодни и жизнеспособни.
 
Междувременно Бенгтсон е забелязал, че се увеличава популацията от полезни насекоми в неговата ферма. А щом е така, значи опрашването ще е по-добро и добивите ще са по-големи, допълва стопанинът.