Фокус: Проф. Пимпирев, отново настъпи времето българската антарктическа експедиция да отпътува за българската научна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в Антарктида. Какви са целите пред вас за престоя Ви на ледения континент тази година?
Христо Пимпирев: Това е юбилейна 25-ата Антарктическа експедиция. Затова имаме доста нови цели и задачи, които трябва да изпълняваме – да отбележим по подобаващ начин този юбилей. Основните ни проекти са свързани с изследване промените на климата, които са особено ясно видими в Антарктика. Тя е „кухнята на климата” на земята. Това, което става в Антарктика с климата, се усеща по цялата планета, тъй като тя е една динамична система. Ние, българите, усещаме тези климатични промени, които в момента в Антарктика виждаме - как ледниците се топят, повишава се морското ниво. Това са неоспорими факти, които в бъдеще и то не съвсем далечно могат да доведат до много катастрофални последици за цялото човечество. Ще работим по един проект, който изпълняваме вече от няколко години заедно с нашите португалски, испански колеги, свързан с изследване на замръзналата почва, която се образува само в полярните региони. Именно със затоплянето на климата, тя започна доста да се увеличава. В Антарктика тя беше много по-рядка. Беше много широко разпространена в Арктика. Сега в Антарктика има големи площи вече от такава замръзнала почва. Нейното изследване е свързано с това да се наблюдават промените в климата в тази част на Антарктида и нашите данни ще се сравняват с данните на учените от останалите държави, които изпращат сериозни експедиции на ледения континент и ще се създаде прогноза как глобално се изменя климатът, което е изключително важно. Освен това ще продължи и работата по изследване на металогенната перспективност в околностите на българската полярна база и не само в околностите й, но и в други по-слабо изучени територии от остров Ливингстън. Така че с помощта на испанска логистика ще бъде направен полеви лагер в един друг полуостров. Нашият полуостров е Хърд, където се намира българската база, другият полуостров е полуостров Байърс. Там трима геолози, двама от тях съвсем млади, асистенти от Софийския университет, ще правят изследвания върху силите и организма на този полуостров. Бяха намерени изкопаеми животни от вкаменелости от периода, когато измират динозаврите, като се надяваме, че нашите учени биха могли да намерят и останки от тези умрели вече влечуги. Освен това много е важно да знаем кои полезни минерали, какви полезни изкопаеми може да има в района на остров Ливингстън, тъй като Антарктика е много богата на природни богатства и се радвам, че ние българите вече изследваме повече от четвърт век геологията на района на Антарктическия полуостров. Това неминуемо ще ни даде права в бъдеще, когато тези природни богатства ще бъдат използвани. Така че нашата работа на Антарктида не е задоволяване на научното ни любопитство, а е свързано с много конкретни ползи в нашата страна в съседно и далечно бъдеще. Имаме един проект, който е научно-спортно-алпинистки. Екипът е от двама световно-известни български алпинисти. Това е два пъти покорителят на Еверест Николай Петков и този, който покори Еверест без кислород и се върна жив – това е Бойчин Боянов. Те заедно с фотографа и кинооператор Неделчо Хазърбасанов имат за цел за пръв път да покорят неизкачвани досега върхове от планината Тангра, като връх Левски. Просто е наложително на този толкова български връх да стъпи български крак. Освен това ще бъде направен за пръв път траверс на тази планина, което изключително голямо постижение в световния алпинизъм. Освен това те ще имат и научна част по проекта и ще измерят много точно височините на тези досега непокорявани върхове и те ще бъдат нанесени много точно на географските карти. Имаме доста амбициозна научна програма и първата група заминава на 21 ноември с чилийска логистика от Пунта Аренас. Това е най-големият чилийски град, един от най-южните градове в света на Магелановия проток. Оттам с нашите десетина полярници ще отлетят с чилийски военен самолет на Чилийските военновъздушни сили „Херкулес” С-130, с който ще кацнат на един остров Южно-Шетландски архипелаг. Оттам отново с чилийски кораб ще бъдат закарани на българската полярна база и ще открият новия сезон. Да се надяваме, че тази година зимата ще е била малко по-благосклонна и няма да бъдат изцяло затрупани българските къщички. Това беше през изминалия сезон. След това ще има друга група през декември, която пък ще стигне до българската база с бразилски самолет на Бразилските военновъздушни сили, в която пък ще бъдат двама военни топографи, които ще продължат направата на много детайлни топографски карти на района на българската полярна база, което досега не е правено. Ще бъде един принос в изследването на остров Ливингстън. Така че имаме много задачи за вършене. Една млада геоложка ще работи заедно със свой португалски колега – професор от института в Лисабон. Те ще правят геофизични изследвания, пак свързани с климатичните промени в района на българската полярна база по едни съвместен проект. Научната ни програма е много наситена и много разнообразна. 
Фокус: Днес по традиция държавният глава връчи националния флаг на участниците в мисията и освен това Българският антарктически институт бе отличен с Почетния знак на Президента на Република България, за принос към развитието на българските полярни изследвания, както и за високи резултати и за цялостна дейност в международен план. Разкажете ни какво всъщност стои зад това отличие – колко работа, усилия и упоритост ви е коствало?
Христо Пимпирев: Ние се чувстваме много горди, когато броени дни преди заминаването на експедицията, слушаме българският химн в Гербова зала на Президентството. Това ни изпълва с гордост и задължение, че ние отиваме там да работим за България. Ние имаме много отговорна мисия и това ни дава криле да работим доста по-усилено, тъй като това не е една екскурзия. Това е много сериозна работа в един от най-суровите условия на Земята, които са сравними в тези на Марс. Така че това е една друга планета, където българите вече работим наравно с великите държави, с абсолютно всички големи сили на света. Това са 29 държави, които управляват този континент вече четвърт век. Така че това е едно голямо постижение за нашата страна, защото тя е полярна нация. Тя е излязла от своето балканско обкръжение, тъй като е единствената балканска държава, която има сериозна полярна програма, която има полярна база на ледения континент. Тя открива нови земи и допринася за тяхното изучаване, така, както преди 500 години испанците са откривали и завладявали Южна Америка. Така и ние с още 29 държави вече четвърт век изучаваме Антарктида. Всичко започна още от създаването на едно сдружение - Българският антарктически институт още през 1993 година само от 6 души учредители. В момента то наброява 70 члена. Българската държава е член в института с представител Министерството на външните работи и Софийският университет „Св. Климент Охридски”. От 20 години с решение на министерския съвет Българският антарктически институт е определен като национален оператор на българските дейности в Антарктида. Той фактически управлява българската полярна база, която в момента е едно малко селище на ледения континент и това е голямо признание, защото действително ние започнахме от нищото – само с 6 души, без никаква подкрепа, само със спонсори построихме тези база с голите си ръце, без никаква техника, с дажби в храната и доста скромно облекло. Ние използвахме за влизане във водите на Южния океан, които са с температура от 0 градуса, противохимични облекла от Първата световна война, които ни бяха подарили военните. Испанците, които са ни съседи, имахме модерни костюми, с които можеха да оцелеят във водата до един час, докато ние имахме няколко минути. Така че с много рискове, ентусиазъм успяхме да направим така, че България да е полярна нация и действително това е признание, което не може да не ме радва като учредител на този институт и негов председател от основаването му до настоящия момент. 
Фокус: Кои са най-големите постижения на българските изследователи за четвърт век проучвания на ледения континент? Кои са били най-трудните и най-успешните ви експедиции и как оценявате българският принос към проучванията на Антарктида?
Христо Пимпирев: Най-трудните бяха първите експедиции, когато заминавахме за Антарктида без да имаме билети за обратно. Просто нямахме пари да си купим билети за връщане и следващата група, която трябваше да дойде, търсеше пари тук, за да намери средствата, с които да се купят билети за връщане. Бяхме на дажби – с по една филия хляб на ден с 50 грама конфитюр, но сме живели при тези условия и сме правили база. Така че това бяха действително трудни години, но се оказа, че българинът е много корав човек и когато има цел пред себе си, когато има някаква идея, за която да стои, защото се проучва бъдещото на човечеството и България е там вече, може да стисне зъби и да оцелее. Сега вече е доста по-лесно. За 25 години вече сме си създали удобства. Може да не се срамуваме от това, което имаме на българската полярна база. Всеки ден разбира се съвсем оскъдно, но можеш да си взимаш топъл душ, докато в началото имахме само вода с температура 0 градуса, която течеше от един потоп навън. Много се измени в течение на времето, но всичко сме правили със собствените си ръце. Затова чуждите полярници, които идват на нашата база казват, че тя има сърце, защото сме правили всичко с ръцете си. Ние може да сме бедни, но интелектуалният потенциал на българина е много висок и имаме учени, които се равняват на учените от останалия развит свят, които разполагат с доста по-богати възможности и лабораторна техника. Нашите учени не им се дават. Ние направихме няколко доста стойности открития, като например в околностите на българската база намерихме едни изкопаеми главоноги животни, наречени амонити, които не бяха намирани до сега и, които промени възрастта на скалите с близо 100 милиона години. Това откритие беше цитирано от всички геолози, занимаващи се с историята на земята, свързано с южните континенти. Работим с португалци, с испанци, с американци, с англичани по глобалните климатични промени. Нашата база е една много сериозна метеорологична база, която е в световната мрежа за изследване на температурните колебания за цял свят. С това, че ние сме там допринасяме за изследванията на климата на цялата планета. Така че не се даваме на другите страни. 
Фокус: Проучванията на климата на земята не са много оптимистични и вие много пъти сте подчертавали опасността от огромни бежански вълни в следствие на топенето на ледените шапки. Възможно ли е този процес да се предотврати и до колко това зависи от човешката дейност?
Христо Пимпирев: Моето мнение като учен, който се занимава с историята на земята и промените на климата на земята, от както е създадена тя като планета – от преди 4,5 милиарда години до наши дни, е, че човешката дейност оказва неминуемо много катастрофално влияние върху климата на земята - развитието на тежката металургия, изгарянето на въглища, изкопаемите течни горива, изсичането на горите за освобождаването на селскостопански площи. Всичко това води до увеличаването на въглеродния диоксид и на метана в атмосферата до един парников ефект. Топенето на ледниците е неоспорим факт, това никой не може да го отрече, както и повишението всяка година на глобалната температура. Това води неминуемо до глобално повишаване на морското ниво, което застрашава живота на над милиард и половина души, които живеят в крайбрежните региони. Така че ще настане една бежанска вълна към вътрешността на континентите, която ще бъде невиждана. Ще имаме недостиг на храни, това ще бъде една екологична катастрофа, която ни грози, ако не вземем мерки и аз се радвам, че на завършеното миналата година през декември съвещание по глобалните климатични промени в Париж 194 държави единодушно подписаха декларация за мерки за ограничаване на повишаване на температурата до края на века с градус и половина. Това е изключително важно. Появяват се спекулации за това колко е студено тук и, че глобалното затопляне е глупост. Повишаването на морското ниво води до затопляне на морската вода и съответно промяна на океанските течения. Представете си ако Гълфстрийм си промени посоката, тогава цяла средна Европа ще бъде в ледников период. Глобално климатът на планетата се изменя, което води до катастрофални последици. Неслучайно вече има много стойностни филми, като „Преди потопа”, който много ясно алармира всички, че трябва да вземем мерки, за да не предизвикаме сами всемирния потоп.
Весела ПЕТРОВА