Събота
19.01.2019
08:51
Здравей Гост
RSS
 
ЗА КЛИМАТА
Начало Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню

Категориина статиите
Статии от пресата [170]
Климатичните промени [34]

Анкета
Има ли глобално затопляне
Общо отговори: 4

Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Яндекс
Яндекс.Метрика

Начало » Статии » Статии от пресата

Климатът диктува великите световни събития

  Климатът е помогнал на Рим да стане велик, подготвил е и Френската революция. Цивилизациите на Земята винаги са зависели от развитието на атмосферните процеси. За това пише в анализа на италианския вестник \"Кориера дела сера\", озаглавен \"Климатът определя хода на историята\". Възходът на Римската империя бил съпроводен от много благоприятни климатични условия. Високопланинските проходи не били покрити със сняг, което позволявало на легионерите да ги преминават с цялото си оборудване. По онова време климатът бил мек, което спомогнало римляните значително да увеличат империята си, присъединявайки нови земи не само в Европа, но и в Азия. През IV век от нашата ера обаче нещата започнали да се променят - средногодишните температури паднали с градус и половина, зимите станали по-продължителни и студени. Наводнения връхлетели Италия. Римската империя загубила своята житница - Северна Африка, и рухнала. В Европа започнало преселение на народите.

Климатът и цивилизациитеТова обаче не е изолиран случай. Историята е пълна с такива, пише \"Кориере дела сера\". И дава пример с друга, още по-древна цивилизация - египетската. Империята на фараона Такелот II рухнала, когато през 800 година пр. н. е. внезапно се променили климатичните условия. Същата участ имала и цивилизация от другия край на света - тази на маите в Америка.

За влиянието на атмосферните условия върху историята пише и британското издание \"Индипендънт\" в статията \"Как промените в климата помогнаха на Чингис хан\". Чингис хан дължи своето място в историята на промяната на азиатския климат от по-студен и сух на по-топъл и влажен, пише изданието. По-топлият климат помогнал на конниците на Чингис хан от Средна Азия да разширят владенията му.

Учените направили изводите си, изследвайки сибирски ели на 2000 години от Централна Монголия. Според тях идването на Чингис хан на власт съвпаднало с дъждовен период, който продължил около две десетилетия. Така пасищата в азиатските степи не изгаряли от слънцето, по тях по-дълго време имало трева за табуните бойни коне на монголите. Всеки боец в армията на Чингис хан водел поне по пет коня. Освен това имал и якове и камили. Изобилието от трева за тях позволило в крайна сметка армията на Чингис хан да установи контрол над територия, простираща се от Китай на изток и Афганистан на юг, до Русия и Унгария на запад.

Влиянието на климата върху цивилизацията винаги е интересувало учените. Немският професор Волфганг Берингер и френският му колега Еммануел Ле Руа Ладюри посвещават научните си изследвания на тази тема, посочва \"Кориере дела сера\". В книгата си \"Културната история на климата\" Волфганг Берингер доказва какво огромно влияние върху историята на нашата планета оказват промените в климата. Според него днес хората са склонни, когато анализират едно или друго политическо явление, да обръщат прекалено голямо внимание на икономиката, а изводите на останалите науки често се игнорират. Така хората са заплашени да повторят отново грешките от миналото. Когато например се изброяват причините, довели до избухването на Великата френска революция през 1789 г., никой не взема предвид климатичните условия във Франция по това време. А точно те били много важни. Непосредствено преди 1789 г. имало период, по време на който сушите се редували със силни градушки, унищожаващи посевите, след които пък идвали много студени зими. Всичко това направо парализирало икономиката, особено като се има предвид, че след зимите настъпвало обилно топене на снеговете. Това на свой ред предизвиквало наводнения, а след тях идвали болестите. Хората гладували и накрая се разбунтували. Берлингер посочва в трудовете си, че цели семейства се нахвърляли върху каруците, превозващи жито, за да ги ограбят.

Още по времето на Луи XIV-Краля слънце били регистрирани най-студените години на хилядолетието. Очевидно е, че промените в обкръжаващата среда се наслагвали върху неумението на царствените особи да управляват държавата. В същото време обаче населението продължавало да се увеличава и така все повече хора гладували. Учените наричат времето от 1300 до 1900 г. малък ледников период. Значителните изменения в климата и намаляването на ресурсите по това време са сред основните причини за религиозните, социалните и политическите конфликти.

Царували напълно погрешни мнения като това, че самоубийствата са виновни за лошото време. Или че ако градушка унищожавала реколтата или зимите сковавали всичко от студ, за това били виновни вещиците. Затова магьосничеството се смятало за много разпространено престъпление в онези години. Климатът довел и до промени в архитектурата - готическият стил отстъпил на барока, някъде около 1600 година къщите започнали да се строят не от дърво, а от камък, за да бъдат по-надеждна защита от капризите на времето. Дрехите, които носели хората, също се променили. Започнали да се използват по-тежки и плътни тъкани, което се вижда от картините на Ел Греко и Питер Брьогел.В епохата на Просвещението условията за живот се подобрили, макар че е било по-студено, отколкото в наши дни. Този период обаче не продължил дълго, бил сменен от рязко застудяване. Малкият ледников период завършил в края на ХIХ век. Започнали поредни промени в климата и до 1940 г. температурите непрекъснато се увеличавали. Тази динамика обаче постепенно се забавила, учените отново започнали да очакват застудяване. За това станало дума по време на световна конференция в Стокхолм през 1972 г. Тогава за пръв път се заговаря за теорията за глобалното захлаждане. Били предложени и мерки срещу него, като изграждане на огромна язовирна стена в Беринговия пролив и покриване на полярните области с черна материя, която да поглъща слънчевите лъчи. Термометърът обаче отново тръгнал нагоре и днес по целия свят се говори за глобално затопляне. И български учени са изследвали влиянието на климата върху историческите процеси. Според тях една от причините за завладяването на България от османските турци е продължителната суша. Тя довела до намаляване на добивите от пшеница, което на свой ред станало причина за демографски срив. Страната била обезлюдена извън поречията на реките. Човечеството разполага с огромно количество информация, свързана с промените в климата, но въпреки това ние често отговаряме емоционално, а не рационално, на въпросите, свързани с атмосферните промени, смятат изследователите. Сериозните учени би трябвало да се пазят от изкушението да влизат в ролята на Нострадамус\", казва немският историк Волфганг Берингер, цитиран от \"Кориере дела сера\". Той допълва, че различните компютърни модели, които са разработени, могат да дадат само прогнози за бъдещето, но не и факти. \"Климатът се променя. Той винаги се е променял, но това как ние реагираме на промените вече е въпрос на култура\", е заключението на немския учен.



Източник: http://www.trud.bg/
Категория: Статии от пресата | Добавил: Админ (01.12.2014)
Прегледи: 27 | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
avatar
Вход

...

Търсене

*

Приятели на сайта
  • uCoz-Официален блог
  • Форум uCoz
  • Психолози БГ
  • Упътвания за ремонт на МПС
  • Нещата от живота
  • Онлайн БГ
  • Вашият сайт тук
  • Вашият сайт тук