• Когато говорим за възможните промени на климата през следващите 100-200 години, нямаме пред вид  прогноза на времето, а разглеждаме различни сценарии за климата, които се базират на различни модели и предполагаеми изменения на факторите, от които той зависи.
• Повечето модели включват като фактор и човешката дейност.
• Много от процесите в природата все още не фигурират в тези модели. Например, не се отчита какво е влиянието на облачните системи върху парниковия ефект, нито усвояването на въглеродния диоксид от океаните.

Средни годишни температури на въздуха (^оС) при затопляне с 3^оС спрямо периода 19611990г.

• Математичните модели на климата, които се използват и за симулиране на очакваното изменение на климата през XXI-ви век, се нуждаят от сценарии за бъдещите емисии на парникови газове и аерозоли в атмосферата. Тези сценарии описват в широки граници основните демографски, икономически и технологични източници, които оказват и ще продължават да оказват влияние върху бъдещите емисии на парниковите газове и аерозолите в атмосферата.
• Според симулациите за промените на климата, направени на базата на основните емисионни сценарии, се очаква повишение на температурата в България между 2 и 5 градуса до края на XXI-ви век.
• Климатичните сценарии, включвайки като фактор и човешката дейност, имат основно хипотетичен характер и не трябва да се разглеждат като прогноза.

Моделни климатични сценарии на изменението на температурата на въздуха (горе, ^оС) и валежите (долу, %) - отклонения спрямо периода 1961-1990г.

Климатичните сценарии са създадени главно за да се установи чувствителността на един или друг сектор (земеделие, животновъдство, гори, води и т.н.) към възможни изменения на климата. Тези сценарии се получават от модели, които не могат да обхванат многобройните сложни процеси и взаимодействия между отделните звена в климатичната система, както и социално-икономическите механизми, действащи в обществото. Въпреки това, по резултатите от климатичните сценарии може да се оцени влиянието на даден метеорологичен елемент, например върху селскостопанските култури. Следователно с помощта на сценариите е възможно да се разбере какво може да бъде влиянието на променящия се климат и най-вече какви са рисковите моменти, симулирани, например за сектор земеделие. Това ще позволи да се предложат някои адаптационни мерки за смекчаване уязвимостта на земеделските култури към изменението на климата.

• Има учени, които твърдят, че  парниковите газове не оказват влияние за затопляне на климата. Според тях това, че количеството въглероден диоксид в атмосферата расте, не води до повишаване на температурата на приземния въздух или поне тази корелация не е значима.
• Според други учени предстои глобално застудяване. И сега има изолирани региони в света, където климатът не се затопля, а температурите спадат. В щата Джорджия, Югоизточна Америка, например общата тенденция за XX-ти век е към застудяване.
• Засега обаче фактите, не само в България, но и в преобладаващата част на света, сочат друго: последните 12 години са по-топли от обичайното.
• При глобалното затопляне важният въпрос е кое надделява като причина - човешката дейност или природните фактори. Необходими са повече изследвания в тази насока.

Част от учените подценяват едни причини, друга част – други причини. На този етап няма как да се пресметне точното съотношение. Климатът постоянно се е променял и природните фактори – космически и земни – винаги са играели роля. В последните десетилетия парниковите газове имат доминираща роля.

• От математическа гледна точка, климатичната система не е линейна.

Не можем да кажем какво ще стане на северния полюс, ако температурата на Екватора се повиши с 0,1-0,5 градуса или ако нивото на световния океан се вдигне с няколко сантиметра (има различни становища по отношение скоростта на топене на ледовете).

• Все пак преобладаващата част от учените смятат, че парниковите емисии, изпускани в атмосферата предимно от промишлеността, транспорта и селското стопанство, могат да предизвикат необратимо изменение на климата.

Новите технологии помагат да се подобри точността на прогнозите за времето. Спътниковите снимки например помагат да се види по-добре текущото време и дават възможност да се направи по-коректна прогноза. Но за добра дългосрочна (сезонна и климатична) прогноза все още можем само да мечтаем. Учените от Европейския център за краткосрочна прогноза на времето и колеги от цял свят, които се занимават с дългосрочно прогнозиране, споделят мнението, че на този етап дългосрочните прогнози нямат добра сбъдваемост. С навлизането на все по-нови технологии, при все по-широко използване на спътникова информация и съвременни математични модели се правят все по-достоверни сезонни прогнози, например кога, колко и какво ще вали, но на този етап все още не са задоволителни.