ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ВОДНИТЕ РЕСУРСИ

   Приблизително 1,7 милиарда души или около една трета от населението на планетата понастоящем живее в райони, в които се наблюдава воден стрес. Този брой се очаква да нарасне до 5 милиарда до 2025г. в съответствие с темпото на увеличение на човешкото население. Необходимостта от вода като цяло се увеличава поради демографския прираст и развитието на икономиката, но в някои държави намалява поради по-голямата ефективност при използването на водните ресурси. Изменението на климата вероятно ще намали качеството на водата за потребление поради повисоките температури и по-голямото замърсяване. 
Водните ресурси в Европа и тяхното управление са под натиск дори и сега, в условията на съвременния климат. Очаква се през ХХІ век този натиск да се задълбочи поради изменение на климата. Честотата на наводненията върху по-голямата част от територията на континента вероятно ще се повиши, с изключение на регионите, където интензивността на топенето на снега, ще бъде намалена. Рискът от понататъшно ограничаване на водните ресурси в Южна Европа вероятно ще нараства. Различията между водните ресурси в северните и южните региони на Европа по всяка вероятност ще се задълбочават. Предвижда се до края на ХХІ век да изчезнат половината от високопланинските ледници в Европа.
Резултатите от изследванията на водните ресурси в България, базирани на съвременните тенденции за температурата на въздуха и валежите, както и на използване на симулационни модели и климатични сценарии, показват, че годишният речен отток  вероятно ще бъде намален през ХХІ-ви век. Основните причини за това – наблюдаваните тенденции към затопляне и валежен дефицит, се очаква да продължат да действат и през следващите десетилетия.

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ

   При повечето климатични сценарии за ХХІ век се очаква инфекциозните болести (напр. малария) да се разпространяват на по-големи територии, макар че в някои региони разпространението им ще бъде по-ограничено, отколкото в съвременните условия. Необходимо е да се подчертае, че реалната поява на болестите е силно зависима от локалните условия на околната среда, от социално-икономическите особености и инфраструктурата на здравеопазването. Очакваното глобално затопляне ще бъде съпътствано с увеличение на честотата на вълните от горещ въздух*  в комбинация с повишена влажност и замърсяване на градския въздух. Резултатът най-вероятно ще бъде увеличаване на броя на топлинните удари, както и на други заболявания. Найуязвими групи ще бъдат градското население, възрастните, болните и тези без достъп до климатични инсталации. Простудните заболявания ще намалеят за сметка на заболяванията, характерни за летния сезон. 

ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ГОРСКИТЕ И АГРОЕКОСИСТЕМИТЕ

   За по-голямата част от Европа е възможно продуктивността на горите да се увеличи, поне в краткосрочен план, поради по-дългия период на растеж и увеличените концентрации на въглероден диоксид. Данните от инвентаризациите на европейските гори показват увеличаване на скоростта на растеж. По-бързият растеж ще доведе до повишено изпарение и транспирация, което ще задълбочи недостига на вода в почвата, освен ако промените на валежите не компенсират разликата. Очаква се при глобалното затопляне дърводобивът  да нарасне, особено в комерсиалните гори на Северна Европа, макар че горските вредители и болести ще се увеличават. От друга страна, дърводобивът в Средиземноморския регион вероятно ще спадне, а рисковете от засушаване и горските пожари ще се увеличат. Тъй като близо 61% от горите в България са в зоната под 800 м надморска височина, става ясно, че по-голямата част от българските гори биха били уязвими при драстични промени на климата.
Добивите от основните земеделски култури в Европа се предвижда да нарастват в резултат  от повишените концентрации на въглеродния диоксид. Това увеличение в добивите от основните земеделски култури обаче може да бъде възпрепятствано от нарасналия риск от засушаване в Южна и Източна Европа, както и от намаляване продължителността на репродуктивния период поради повишение на температурите на въздуха. Затоплянето на климата в Северна Европа като цяло ще има положителен ефект върху земеделието, докато някои селскостопански продукционни системи в Южна Европа е възможно да бъдат застрашени. В  България през ХХІ-ви век най-уязвими ще бъдат: а) пролетните земеделски култури - поради очаквания валежен дефицит през топлото полугодие; б) културите, отглеждани върху неплодородни почви; в) културите от неполивни площи; г) обработваемите земи в Югоизточна България, където дори и при съвременните климатични условия валежните количества са недостатъчни за нормален растеж, развитие и формиране продуктивността на земеделските култури.

 
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ СЕЛИЩАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ИНДУСТРИЯТА

   Основният  директен риск за селищата от изменението на климата са наводненията и свлачищата, причинени от увеличаване интензивността на валежите, а в крайбрежните зони и от повишаване на морското равнище. Бързата урбанизация на крайбрежните зони както в развитите така и в развиващите се страни увеличава лавинообразно броя на населението, но и броя на постройките, потенциално изложени на крайбрежни екстремни явления, каквито са тропичните циклони. Селищата със слабо разнообразие в секторите на икономиката и там, където голяма част от доходите на населението се получава от индустрия, зависима от климатичните условия (например земеделие, горско стопанство, риболов), са най-уязвими към промените в климата.От една страна енергийните нужди поради използването на  климатични инсталации се очакват да се увеличат, но от друга страна,  ще намаляват нуждите от енергия за отопление. Някои енергийни продукти и разпределителни системи могат да бъдат значително засегнати при изменение на климата, което може да доведе до намалено потребление или спад в сигурността на енергийните системи. Застрахователната индустрия е изправена пред евентуално увеличени разходи в резултат на очакваното изменение на климата в Европа.