На европейско ниво, основното действие, което ни предстой да правим, е ревизия на няколко от важните директиви в тази област, които подлежат на промяна и преглед на постигнатото. Това е част от политическия дневен ред на Европарламента и новата Европейска комисия. Това каза в интервю за Агенция „Фокус”  Георги Стефанов, експерт „Политика и климатични промени” във WWF-България. „Ние работим много активно с тези структури, защото когато се създават или променят тези регламенти и директиви на ниво ЕС, е много по-лесен начин ние да работим по-ефективно и цялостно на целия континент и така да успеем да затвърдим позицията, че ЕС е проактивна страна по отношение на изменението на климата и че работи усилено със страни като Русия, Канада и Австралия, които в момента отказват да подкрепят всякакви глобални споразумения и активни дейности в сферата на изменението на климата и задължителни цели за намаляване на емисиите от парникови газове”, обясни той. „Именно затова работим с европейските структури, за да може тези действия да се случват с един общ подход и цел, и сме започнали тази сфера на дейност още с постъпването на новоизбраните членове на тези европейски структури през миналата година, т.е на възможно най-ранен етап”, заяви още Стефанов. Малкият напредък, който нашата страна успя да постигне през последните няколко години, защото темата за климатичните промени беше почти непозната преди 7-8 години, е в сферата на политиките, законодателството и развитие на експертиза, и въпреки че имаше напредък, последната година – две доведе до изоставането при транспонирането на редица законодателни и подзаконодателни нормативни актове и цели в българското законодателство. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Георги Стефанов, експерт „Политика и климатични промени” във WWF-България.

„Най-важното, което очаквам да се случи, са две конкретни неща – да започне финансирането от европейските фондове, защото климатът и опазването на околната среда са т.нар. „хоризонтални мерки”, което финансиране ще ни позволи на практика да минем от теория и думи на ниво реализация на мерки и действия касаещи изменението на климата, касаещи природата и икономиката. На второ място – това е най-накрая да започнем активната работа като експерти и участници на заинтересованите страни в изготвянето на Националната стратегия за адаптацията на България и българската икономика към изменението на климата”, заяви той. Стефанов припомни, че по-рано през пролетта на 2014г., МОСВ получи риск анализ за въздействието на климатичните промени върху българската икономика, по-конкретно върху почти всички основополагащи сектори на нашата икономика и природа. Този риск анализ беше изработен от български учени от СУ и БАН и обхваща основния риск какво всъщност се случва с изменението на климата спрямо дадения сектор. „В сектор „Туризъм” например, който все пак обхваща една значителна част от БВП, се казва, че развитието на ски туризъм е икономическо нерентабилно във формат на покачващи се температури и изменение на климата, тоест редно е България да преосмисли своите позиции за растеж и развитие на този ски туризъм по простата причина, че той освен че уврежда и застрашава уникална природа, няма да може да доведе до значителен икономически растеж, няма да има дългосрочна устойчивост и създаването на работни места ще е кратковременно явление, тоест всяка една инвестиция ще бъде хвърлени пари на вятъра”, категоричен е той и добави, че това до голяма степен важи за управлението на водите, на отпадъците, енергетиката. „Това са различни сектори, които са разгледани в този риск анализ и всъщност Националната стратегия за адаптация ще обхване не само природните екосистеми, а и основните компоненти на нашата икономика и ще даде посоката за това какви действия трябва да се предприемат, за да може да се минимизират рисковете и заплахите, но също и да се предложи развитие на възможностите, като в крайна сметка да се минимизират всички тези финансови разходи, които всички ние като данъкоплатци плащаме”, каза Стефанов и добави, че трябва да се спре най-големия проблем – загубата на човешки живот.

„Аз съм убеден, че тези няколко десетки души, които тази година загинаха от наводненията, можеха да бъдат спасени, ако отговорните институции взимат в предвид работата и оценките на учените, и конкретно например написаното в риск анализа в компонент „Води”, защото той излезе в края на март месец и всичко, което беше написано в голяма степен започна да се случва месец – два по-късно”, обясни той. „В България винаги казваме „след дъжд- качулка”, като аз се надявам, че стратегията за адаптация ще ни позволи най-накрая да сложим нещата на ниво експертен дебат и дискусия с предварително преглеждане и осмисляне на нашите дългосрочни цели за развитие, и свързаните с това промени на законодателство, което в крайна сметка ще ни позволи да станем по-устойчива и ефективна икономика и ще позволи на България да отговори на желанието на ЕС да променим своя път на развитие на икономиката, към такава, която да гарантира бъдеще на младите хора и тези хора да остават и да се развиват тук, защото България може да предприеме промяна в своя курс към устойчиво зелено икономическо развитие във всички сектори”, заяви Стефанов.